В тази тема предлагам да постваме любими стихотворения,откъсчета, цитати и каквото ви е на сърце..

"Но тя умря;
отнесох я сам в гробницата и дълго и горчиво се смях,защото не открих
никакви следи от първата в костницата,където полагах втората Морела."
- Едгар Алан По

"В химери някакви си се унисал
и в криво огледало си видял
живота, щастието, любовта.


И в себе си до капка си раздал
да дириш вечен някакъв свръхсмисъл -
а си загубил смисъла в света!"
- Елисавета Багряна


БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.

Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.

Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...
- Пейо Яворов

Като лежах веднъж с една еврейка гадна —

два голи трупа сякаш, захвърлени в нощта! —

в платената любов дъхът ми тъй отпадна,

че замечта за твойта печална красота.



И с царствена осанка пред мен изникна ти,

с мощта и прелестта на своя поглед странен,

с косата лъскава и гладка — шлем уханен,

от който любовта ми след миг ще запламти.



Бих те целувал жадно и тялото ти аз

бих с бисери обсипал — от чиста вечна страст!

от хладните нозе до смолните къдрици,



ако веднъж с невинно избликнала сълза

в печална късна вечер, о ти, царице зла,

стопиш леда искрящ на своите зеници!

"Трябва да се научиш как да не се вкопчваш, преди да се научиш как да придобиваш. Животът трябва да бъде докосван, а не удушаван." Рей Бредбъри из "Сбогом, Лято"

"В бурята природата достига мотивите на най-високата поезия." И. Вазов из "Под Игото"

" - Пух? - прошепна Прасчо.
- Да, Прасчо?
- Нищо! - каза Прасчо и хвана Пух за лапичката. - Просто искам да те чувствам до себе си! " А. А. Милн из ''Мечо Пух"




Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.


Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен, -
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, неминато море.


Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина - целия разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.

Елисавета Багряна

ох има още толкова много, не ми се пише..може би ще споделям новите (:

Е само ние ли?Тцтцтц...

Мечо Пух изневерявал на Кристофър Робин

тъй.. от къде да започна
Това за Мечо-пух и Прасчо също ми е любимо, но няма да го пиша пак, понеже го има по-горе
Един цитат на Аня Пенчева, когато беше на гости на Слави
"Има един път към рая и на земята този път се нарича любoв."
"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."
Александър Дюма-баща
"Човек сам се ражда и сам умира, а през останалото време някакви хора непрекъснато се опитват да му досаждат."
Любен Дилов-син
"Трябва да си търпелив. Любовта не винаги е идеална. Тя си е просто любов"
"Страхуваш ли се, че никой не те обича? Защото майка ми казваше, че хората наистина се обичат. Те просто се притесняват понякога и забравят как да си го кажат."
Франсин Паскал
Една поговорка на латински "Res, non verba" В превод - Дела , не думи.
"Мъката ни пие , за туй приличаме на мъртви ние." Шекспир - "Ромео и Жулиета"
"Ако на сцената има пушка, то тя със сигурност ще гръмне до края на представлението." А.П. Чехов
Хайде стига толкова, че ако продължа трябва да пиша цял нощ :)

Хах,като стана въпрос за Мечо Пух =] :
"Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб."
“Ако някога настъпи ден,когато не можем да сме заедно запази ме в сърцето си,ще остана там завинаги.”
"Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?"

I "Портретът на Дориан Грей"
1."И най - обикновеното нещо придобива очарование щом започнем да го крием"
2."Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други"
3.„Да, това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставиш душата ти да те лекува от преживяванията."
4."Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури"
5. "Младите хора искат да са верни, но не са, старите искат да изневеряват, но не могат"
6."Младите хора мислят,че парите са всичко, а когато поостареят, вече са напълно убедени, че е така"
7."Днес хората знаят цената на всичко, но не могат да измерват истинската стойност"
8. "Мъжете се женят от скука, а жените от любопитство. И едните и другите накрая остават разочаровани."

II Nouvelles sous extasy
Spleen à l'aéroport de Roissy-Charles-de-Gaulle(Скука на летище „Роаси-Шарл-дьо-Гол“ )
1.Pourquoi cette place de parking porte-t-elle le numéro 1D6 ? Cela ressemble à « indécise », pas vrai ? (Защо мястото на паркинга е 3PR? Не ти ли прилича на „трипер“?
2.Pourquoi les nuits doivent-elles TOUJOURS être remplacées par des journées ?(Защо след нощта непременно трябва да настъпва ден?)
3.Est-ce que tu déprimes autant que moi dans les aéroports ? Ne trouves-tu pas qu'il y a une poésie dans ces lieux de passage ? Une mélancolie des départs ? Un lyrisme des retrouvailles ? Une densité dans l'air chargé d'émotions climatisées ?(И на теб ли ти е кофти като на мен, когато се намирам на летище? Не смяташ ли, че има някаква поезия в тези места, откъдето хората просто минават? Меланхолията на отпътуването? Лириката на посрещането?)

Un texte démodé(Демодиран текст)
1.Aimer ou faire semblant d'aimer, où est la différence, du moment que l'on parvient à se tromper soi-même ?(Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си)?

Азбучни убийства (стр.51)

Виждам вътрешния ти стремеж да повярваш в себе си, да убедиш хората, че ще станеш силен, но животът, обстоятелствата разбиват този твой стремеж, струпват отгоре ти все повече унижения. Душата ти заприличва на барутен погреб и една клечка кибрит е достатъчна, за да те възпламени. [А.К]

Avenged Sevenfold:
I'm too weird to live but much too rare to die.

Audioslave:
You gave me life...now show me how to live.

Andy Rooney:
The average dog is a nicer person than the average person.

Tom Blandi:
Our attitudes control our lives. Attitudes are a secret power working twenty-four hours a day, for good or bad. It is of paramount importance that we know how to harness and control this great force.

Алфред Хичкок:
Винаги съм казвал, че жената трябва да е като хубав филм на ужасите - колкото повече е оставено на
въображението, толкова по-добре.

У. Съмърсет Моъм:
Единственото нещо, което ни възпира докрай да се погнусим от този свят, е красотата, която от време на време човек сам сътворява из хаоса.

Стивън Кинг:
Ани Уилкс. Отначало присъствието й те караше да се чувстваш неловко, сетне те изпълваше с ужас. Подобно на идол, тя отнемаше всичко останало.. Не, почакай, не е честно. Всъщност му даваше нещо - таблетките, които помагаха на прилива да залее подпорите..

Тери Пратчет:
– Сър, непременно трябва да поговорим с него. Та той се е разминал на косъм от смъртта!
– Всички го правим. Нарича се "ЖИВОТ", ако още не си наясно.

"There are two kinds of light - the glow that illuminates, and the glare that obscures." - James Thurber

"Някои неща обаче остават отвъд проницателния обектив на науката - например болката в сърцето." Chris Johns, Seattle Times

"Когато човек е измерил теглото на слънцето, преброил е стъпките до луната и е направил карта на седемте небеса звезда по звезда, пак остава самият той. Кой може да изчисли орбитата на собствената си душа?" Уайлд

It's hard to tell that the world we live in is either a reality or a dream.

"Взех в ръце главата му - като в прегръдка - и я вдигнах леко.Исках да го разгледам,да видя как изглежда смъртта."

"Просто не исках да помрача живота й с нещо толкова грозно,защото това би било непростимо престъпление,равносилно на това да капнеш съзнателно мастило върху снежнобяла тъкан."

"Сърце" - Нацуме Сосеки

Не, сега не е за поезия

Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?


Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.


Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.


Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв!


Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя!

~ Никола Й. Вапцаров